ISO срещу API 610 срещу DIN 24255: Избор на правилния стандарт за керамични помпи
Купувачите на керамични помпи често започват със стандарти. Това има смисъл, но ISO, API 610 и DIN 24255 (сега до голяма степен EN 733) не са три степени на един и същи дизайн. Те са написани за различни длъжности.
Основната грижа на ISO е взаимозаменяемостта. ISO 2858 определя размерите и номиналните работни точки за центробежни помпи с крайно{2}}смукателно устройство. Работното налягане достига 16 бара, а фланците покриват DN 50 до DN 200. Целта е проста: помпа от един доставчик може да пасне на тръбопроводи, положени за друг. ISO 5199 добавя механични изисквания-граници на деформация на вала, допускания за живота на лагерите-но основното допускане все още е общо индустриално обслужване. Вода, отпадъчни води, обикновени химически процеси. Маржовете са разумни, а не екстремни.
API 610 идва от различен свят. Не става въпрос за изпускане на една помпа за друга. Написано е за петролни, тежки химически и газови заводи, където помпите работят денонощно. Стандартът очаква най-малко три години между спиранията и живот на лагера L10 от 25 000 часа или повече при номинални условия. Валовете са по-твърди, корпусите са по-дебели, а уплътнителните камери издържат на повече налягане, отколкото изисква ISO. ISO наистина прие API 610 като ISO 13709 преди години, но двете вече не се публикуват заедно. Обикновено ще плащате поне двойно в сравнение със сравнима ISO помпа. Тези допълнителни пари купуват марж.
DIN 24255, понастоящем до голяма степен EN 733, е някъде по средата на скалата на стандартите. Той включва размери и производителност на едностъпални центробежни помпи с крайно засмукване. Текущите ограничения обикновено са PN 10, но има специални компилации с рейтинг PN 16. Границата за температурата на течността е около 90 градуса, но специалните версии могат да издържат на температура от 140 градуса. Дебитът може да достигне 1584 m³/h, а напорът е до 150 метра. Този тип помпи се срещат при сградно водоснабдяване, ОВК, напояване и обща промишлена циркулация. Те не са създадени за работа с агресивни химикали или висока-температура, високо-налягане.
При керамичните помпи изборът на материал засяга мокрите части. Стандартът е повече за механично и термично натоварване. Налягането, температурата, интервалът на поддръжка и цената на повреда обикновено решават.
Ако системата остане на 10 бара или по-ниско, температурата на флуида е в рамките на 90 градуса и помпата може да бъде изключена веднъж годишно, DIN 24255/EN 733 обикновено е достатъчен. Резервните части и резервните части обикновено струват по-малко. При 16 бара, или когато вибрациите и твърдостта на вала се нуждаят от по-строг контрол, или когато сложна тръбопроводна система може да изисква смяна на различни марки, започнете с ISO 2858/5199. Ако течността е опасна, ако инсталацията се нуждае от три години без спиране или ако едно непланирано прекъсване струва много повече от самата помпа, консервативният дизайн на API 610 е по-добрият вариант.
Едно нещо, което API 610 не прави, е да направи керамиката по-устойчива-на корозия. Той управлява механичната надеждност, а не съвместимостта на материалите. Обратното също е вярно: DIN не означава автоматично кратък живот. При меко натоварване разликата между стандартите може да намалее, след като химическата инертност на керамиката е част от картината.
Истинският риск при покупката е разликата между стандартната претенция и действителното съответствие. Табелка, която казва, че API 610 не доказва, че всеки вал или уплътнителна камера е изградена според маржовете на API. Чертежи, изчисления и тестови процедури показват дали стандартът е спазен. Керамичните помпи често са силно персонализирани, така че тази празнина заслужава внимателно разглеждане.
