Практически опит с керамични помпи за устойчивост на кристализация-предизвикано от запушване по време на галванично третиране на отпадъчни води
Отпадъчните води от галванопластиката са гадни. pH надолу около 1,5–3,0, зареден с хлориди, тежки метали и фин метален прах. Така че помпата ви се удря по два начина: киселината изяжда метала и разтворените соли изпадат като кристали, когато температурата или концентрацията се променят. Тези кристали се придържат към буталото, натрупват се в камерата и много скоро губите поток, издухвате уплътненията или цялото нещо се блокира.
Защо кристалите се образуват толкова бързо? просто. След спиране всяка течност, останала вътре, се изпарява малко, солите се пренасищат и започват да се зараждат точно върху повърхността на буталото и стената на цилиндъра. Това свива хлабината, влачи буталото, разваля уплътнението и накрая го захваща. Кавитацията допринася за проблемите – въздушните мехурчета създават горещи точки, които правят валежите още по-лоши.
Керамичните бутала (алуминий или цирконий) се справят с това по-добре от стоманата. От една страна, полираната повърхност е гладка – кристалите не се захващат толкова плътно. От друга страна, керамиката е много по-твърда – HRA 85–90 срещу 316 неръждаема стомана при 50–55. Така че дори ако някаква фина песъчинка си пробие път в процепа, тя няма да надупчи повърхността, както става със стомана. След като стоманата се надраска, уплътнението се прострелва. Виждали сме системи, работещи с хромирани отпадъци с pH 2 с керамични бутала, съчетани с корпуси от 316L – две години непрекъсната работа и без корозия, три пъти по-дълго от изцяло стоманените помпи на същото място.
Някои дизайни също помагат. Те машинно изработват жлебове за смазване вътре в камерата, които използват самата изпомпвана течност, за да продължат да измиват буталото и да избутват остатъците от критичното прилягане. Входният порт често е с големи размери – около 50% повече площ от стандартната – така че потокът се забавя и твърдите частици имат по-малък шанс да се утаят и да се залепят по стените.
Но ето истината – материалът и дизайнът ви стигат само дотук. Истинската разлика идва от това как го управлявате. А правило номер едно? Изплакнете с чиста вода в секундата, когато помпата спре. Не си тръгвайте, не чакайте до обяд – направете го веднага. Ако оставите тази корозивна, тежка на сол течност да престои дори няколко часа, ще се върнете към заседнало бутало.
След това го продължете да се движи, ако можете. Рециркулирайте отпадната вода непрекъснато, така че нищо да не остане застояло вътре. Ако трябва да изключите, изпразнете напълно камерата – не оставяйте локви.
Освен това правете обратно промиване на всеки 8 работни часа или така – просто обърнете потока с прясна вода за 10 до 15 секунди. Това премахва тънката кора, преди да се втвърди в бетон. Колко често? Зависи колко солена е вашата струя – повече сол означава по-чести промивания.
И един трудно научен урок: никога, никога не натискайте бутона за стартиране, ако буталото не се движи. Керамиката е твърда, но чуплива – насилването й ще спука буталото или втулката, а това е скъп ремонт. Вместо това изключете захранването, разглобете го и накиснете частите в топла вода или мек разтворител, за да разтворите внимателно кристалите.
В крайна сметка – имате нужда от три неща: керамика за повърхността, интелигентен дизайн за намаляване на мъртвите точки и стабилни ежедневни навици. Керамиката ви дава устойчивост на износване и ниско триене. Добрият дизайн с измиващи жлебове и големи входове намалява местата, където могат да се задържат кристали. Но ако пропуснете промиването или го оставите мокро през нощта, дори и най-добрата помпа ще се провали. Вземете правилно тези основи и ще поддържате потока да работи и ще поддържате ниско ниво на обажданията за поддръжка.
